Опашката играе важна роля в живота на животните. Той отговаря за физиологичните, механичните и комуникативните функции. С негова помощ животните скачат, седят, движат се, плуват и дори летят. Функциите на опашката се различават в зависимост от вида на животното.
С помощта на опашката си някои животни се загряват при силни студове. Например с настъпването на зимата катерицата си ляга свита на топка и се покрива с опашката си, като одеяло. Дължината на опашката на катерицата е почти равна на дължината на тялото й. Също така с помощта на него катерицата контролира полета си по време на скокове и поддържа баланс. Лисици, соболи, леопарди, куници, арктически лисици и други животни използват опашките си по същия начин. Бобърът е най-големият гризач. Дължината на тялото му е приблизително равна на един метър. Най-характерната черта на бобъра е особена, удебелена в средата и сплескана опашка, чиято дължина може да достигне 25 сантиметра. Бобърът използва опашката си като кормило и гребла, докато плува и дори улавя храна. Маймуните могат да висят на дърво, използвайки опашката си. В това положение им е удобно да берат плодове, висящи наблизо, и да носят храна в устата с предните си лапи. След ядене те се люлеят, висят с главата надолу, сякаш на люлка. Опашката е важен инструмент в разговора с животни. Уплашено, кучето го стиска. По време на гняв той го държи като „морков“. И в радостно настроение приятелят на мъжа обича да размахва опашка. Котките и котките, от друга страна, показват емоциите си по малко по-различен начин. Ако опашката е вдигната нагоре от „тръбата“, те се чувстват добре и я размахват, когато са ядосани. Някои животни могат да хвърлят опашката си за самозащита. Когато зъбите на хищник (или човешки ръце) хванат тази част от тялото на гущера, той незабавно свива мускулите и счупва гръбначния стълб на това място. Скъсаната опашка може да служи дълго време - да се потрепва с часове, отвличайки вниманието на хищниците от самия гущер. И след известно време от пънчето расте нова опашка. Понякога просто се разпада, но все пак започва да расте нов. В този случай гущерът става двуопашен, триопашен или дори четириопашен.
