Пинчерите са различни: малки и големи, гладкокоси и доста рошави, черни и червени, сервизни и декоративни. Всички представители на тази порода обаче имат общи черти.
Инструкции
Етап 1
Според класификацията Fédération Cynologique Internationale (FCI), пинчерите принадлежат към втората група породи кучета: пинчери, шнауцери, молососи и швейцарски овчарски кучета. Понастоящем са известни следните типове на тази подгрупа:
- доберман;
- немски пинчер;
- миниатюрен пинчер (известен също като миниатюрен пинчер, или миниатюрен пинчер;
- affenpinscher, - Австрийски пинчер.
Стъпка 2
Доберманът е най-големият от пинчерите, височината в холката при кучета може да достигне 72 сантиметра. Ушите и опашката са закачени, но напоследък под натиска на защитниците на правата на животните може да се намерят и „естествени“добермани. Породата е отгледана в германския град Аполда в края на 19 век от Фридрих Луис Доберман, на когото е получила името си.
Както предполагат някои съвременни изследователи, при отглеждането на добермана са били кръстосани късокосмести овчари, ротвайлери, черно-тен тен и гладкокосмест германски пинчери, които са дали на потомството им най-добрите качества. Кучетата от тази порода са лесно разпознаваеми: черен или шоколадов тен и слаби, те изглеждат елегантни при всяко време.
Пинчерите са активни, пълни с енергия, добре обучени, достатъчно комуникативни и в същото време приятелски настроени към децата. Те имат добро обоняние - поради това те се използват активно в полицията и армията в редица европейски страни. Преди това тези кучета са били известни и като доберман пинчера.
Стъпка 3
Германският пинчер прилича на доберман, но е по-малък - тази порода кучета достига височина 45-50 сантиметра. Те се отличават със своята издръжливост и уравновесен темперамент. В миналото те са били използвани от германски фермери за защита и охрана на именията им, а също така са придружавали собствениците при пътуванията им. Потомците на немския пинчер, отглеждан от Доберман, са станали по-популярни през последните години от техните прародители. В резултат на това към средата на миналия век породата на практика е била на ръба на изчезване. Само с усилията на малка група ентусиасти породата е запазена. Вернер Юнг изигра важна роля в това, като обиколи цяла Германия, за да събере оцелелите пинчери, които някога бяха много популярни. В момента породата постепенно набира популярност.
Стъпка 4
Австрийският пинчер е отглеждан в Австрия, където е бил широко използван като пастирска порода. Също така тези кучета са се доказали добре, предпазвайки плевнята от плъхове. В миналото е имало отделни „австрийски късокосмести пинчери“, но те са били комбинирани с австрийските пинчери, образувайки една порода. Външните им характеристики са много разнообразни - кучетата са отглеждани за работа, а не за изложби. Известно е, че те се хвърлят доста често и палтото им може да бъде с различни нюанси, включително червено. Допускат се бели маркировки.
Стъпка 5
Миниатюрният пинчер, известен още като миниатюрен пинчер, е най-малката от тази подгрупа на породите. Обикновено това са малки кучета, достигащи 25-30 сантиметра в холката, червени или черни и тен. Външно те приличат на намалено копие на доберман или германски пинчер. Кучетата са доста енергични и мускулести, ушите и опашките са скачени по желание на собствениците.
Стъпка 6
Affenpinschers също са с малки размери, но поради грубата си козина те визуално изглеждат малко по-големи от своите братя джуджета pinscher. Името на породата с немската дума Affe, което в превод означава „маймуна“- муцуната на кучетата наистина често прилича на това животно. Affenpinschers, според някои експерти, се появяват през 17 век, но тогава те са били много по-големи. Работещи кучета, тези пинчери се бориха с гризачи в кухни, обори и обори. В момента има афинпинчери с различни цветове: сиво, жълто, черно, сиво-кафяво и червено, синьо, черно и кафяво, както и черно със сива коса (т.нар. „Пипер и сол“).
