Чипирането на животни има редица предимства. Той осигурява идентификация през целия живот и служи като вид доказателство, че животното принадлежи на конкретно лице и следователно помага в случаи на кражба и загуба на домашни любимци. В допълнение, наличието на чип дава възможност за автоматизиране на поддръжката на ветеринарната карта. И накрая, чипът е необходим в случай на износ на животното в някои страни.
Микрочипът се продава от производителите заедно със спринцовка за еднократна употреба, с която се имплантира в тялото на животното. Микрочиповете се поставят в специални капсули от биологично стъкло, основното предимство на които е високо ниво на съвместимост с телесните тъкани. Микрочипът може да бъде поставен както от опитен ветеринарен лекар, така и от собственика на животното, при условие че той знае как правилно да прави подкожни инжекции. Ако не сте сигурни в способността си да поставите правилната инжекция, потърсете професионална помощ.
Първо, трябва да сканирате чипа с помощта на специално устройство. Факт е, че може да не работи и тогава няма да има смисъл от инжектиране. Ако чипът е сканиран правилно, можете да започнете процедурата по имплантиране. Вземете спирт за натриване, накиснете памучна вата в него и избършете кожата на животното там, където планирате да си инжектирате. При кучета и котки чипът обикновено се имплантира под кожата на гърба между лопатките. Що се отнася до други животни, чипът може също да се инжектира подкожно в други части на тялото, така че си струва да се изясни предварително как се извършва имплантирането в конкретен случай. Например чипът се поставя зад ухото при прасетата, в гърдите за птици и във врата за конете.
След третиране на мястото на инжектиране, внимателно поставете иглата под кожата под ъгъл от около 30 градуса. След това натиснете буталото на спринцовката, съдържаща чипа, и го спуснете докрай. Извадете иглата и отново избършете мястото на инжектиране с алкохол. Имплантирането на чипа не причинява силна болка на животното и дискомфортът се свързва главно с поставянето на иглата, така че не се изисква предварителна анестезия. Препоръчително е обаче някой да държи домашния любимец по време на инжекцията, като не му позволява да избяга. След като завършите процедурата, сканирайте имплантирания чип и се уверете, че информацията от него е правилно прочетена. Накрая въведете номера на чипа във ветеринарния паспорт и посочете датата на чипиране.