За съжаление кучетата, също като хората, понякога се разболяват. Капките и инжекциите често са най-ефективното лечение. Почти всеки курс на антибиотици се предписва за поне 5 дни. Освен това всеки ден трябва да правите 2-3 инжекции. Не всеки има възможност да заведе животно във ветеринарна клиника с такава честота. Ето защо е препоръчително собствениците на кучета да се научат как да си инжектират сами.
Необходимо е
- - спринцовка с игла;
- - лекарство;
- - муцуна
Инструкции
Етап 1
Поставете муцуна върху кучето или превържете лицето му с превръзка. Помолете помощник да оправи животното.
Стъпка 2
Измийте добре ръцете си със сапун и вода. Вземете спринцовка и игла. Трябва да се помни, че за инжекции трябва да се използват само стерилни инструменти. Изтеглете необходимото количество лекарство в спринцовката и като го повдигнете с иглата, освободете малко течност. Тази манипулация е необходима, за да се премахнат въздушните мехурчета.
Стъпка 3
За подкожна инжекция разнесете козината на кучето между лопатките в холката. Хванете гънка от кожата и я издърпайте леко от тялото си. Поставете иглата под основата на гънката, под ъгъл от приблизително 45 градуса. Инжектирайте лекарството под кожата на животното. Извадете иглата и успокойте и похвалите кучето. Не е необходимо да се дезинфекцира мястото на инжектиране. Трябва да знаете, че ако буталото на спринцовката се движи достатъчно плътно, най-вероятно иглата е поставена неправилно - в кожата, а не под нея.
Стъпка 4
Препоръчително е да се направи интрамускулно инжектиране в бедрения мускул на задната лапа, отвън. Поставете кучето настрани и фиксирайте задния му крак. Поставете иглата около 2/3 от нейната дължина, перпендикулярно на кожата на животното. Ако се появи кръв, извадете иглата и инжектирайте на друго място. Ако кръвта не излезе, инжектирайте спокойно лекарството, издърпайте иглата и леко масажирайте мястото на инжектиране.
Стъпка 5
Интравенозното инжектиране изисква специални умения и знания. Този тип инжектиране е много рисковано и трябва да се извършва само от професионалисти. Изключение от това правило е, когато кучето вече има интравенозен катетър.
